Повечето ми познати са наясно с факта, че телевизора ми отдавна се е кютнал върху гардероба и перспективите му да слезне оттам са меко казано никакви. Пък и котката ще ми се разсърди, понеже си е свила гнездо там, а тя има много неприятен начин да ми се цупи, изразяващ се предимно в хладна неприязън към мен и силна агресия към обувките ми. Но ако оставим настрана косматия цианкалий, си имам и други, чисто егоистични причини да го държа наказан в ъгъла. Те се изразяват предимно във факта, че не обичам телевизия. Не харесвам повечето новинарски емисии, нито повечето сериали, а риалити шоутата ме карат да се сгърчвам в отчаяние и депресия досущ като медуза, изкарана от най-върлите и врагове от морето и оставена под палещите лъчи на слънцето. Това което ме докарва почти до истинско умпопомрачение обаче са гадните, омразни и появяващи-се-точно-на-най-интересните-места-на-проклетия-филм реклами. Те не само прекъсват в най-неудачният момент романтичните сцени, но и те оставят да скърцаш със зъби толкова време, че когато свършат си забравил не само сцената, а и целия филм. Освен това дразнят чревоугодничеството ти и дори ако току-що си изял количество храна способно да засити малко тибетско селце, пак ти се приискват кола, пепси, каменица, три вида снакс, осем колбаси и поне 26 шоколадови изделия. Но това което най-много МРАЗЯ в тях, е че ми показват някакво същество което се опитват да ми пробутат като член на моя вид които би бил почетен гражданин ако още имахме такива звания. Твърдо се придържат към версията, че тяхното отроче е Homo Sapiens и дори че е близък мой родственик, но аз разгадах природата на тяхната безумна креатура – тя е от вида Homo Reklamiens.

Нека ви разкажа за Homo Reklamiens, макар че всеки от вас знае някои от отличителните му черти, да не кажа повечето. Homo Reklamiens (известен още в рекламните стратегии като „средния потребител”) е – разбира се – изкуствено създаден вид с неодавнашна история. Като цяло, най-очевидната му характеристика е, че той е едно ходещо нещастие и без подкрепа отстрани не би избутал нито ден. Подразбира се, че основната и есктремно приоритетна цел в живота са покупките от всякакво естество и ако някой се опита да му попречи да я осъществи, той бива обявяван за анархист, антоглобалист, още няколко –ист, наплют, полян с катран и засипан с най-гнусната перушина, която бива намерена в радиус от осем километра. Изключително специфични са следните му особености:

• Homo Reklamiens е безкрайно уродлив, разпадащ се и вмирисан. Косата му е мръсна, цъфтяща и цветът и е неизмеримо грозен, така че би било абсурдно дори да си помисли да го остави на главата си. Зъбите му са жълти и нездрави, кожата му – противно-себорейна, с големи пори и още по-големи вени,костите му се чупят на поразия, а за поредицата от стомашни проблеми на които е притежател ме е страх дори да споменавам. Самотните занимания са при него през ден, общо взето и той тъжно размишлява над тях, докато оглежда гъбясалите и космати крака. И разбира се, той е вечно и винаги адски ДЕБЕЛ.
• Homo reklamiens освен това е и ужасно, ужасно, ужасно мързелив. И тъп. Без мускулести помощници той не може да измие пода, нито да отпуши канала на мивката, а титанически усилия като тези да сготви нещо, което не е полуфабрикат са непосилни за крехкият му душевен баланс. Дори самата идея за пране без вълшебен прах с перли, частици, и други елементи и то – о, небеса! – на ръка му се струва толкова еретична, че той проклина момента в който му е хрумнала и отива да си излее куршум срещу стреса който е преживял, като задължително отива с автомобил, и с нищо друго!
• Но най-вече, най-същественото и есенциално в Homo Reklamiens е тоталната му липса на готиност. Той е изконен лузър, висш плазмодий, който без разнообразните си аксесоари е обречен на мрачно съшествуване, в което никой, никога, поради никаква причина няма да му обърне внимание. Никоя жена няма да му пише мили съобщения (защото няма хубав телефон), децата му, ако някакси се сдобие с такива ще го мразят истински и с нестихваща сила (защото не им купува редица артикули), а майка му ще го гледа с тихо примирение (защото не гледа „Дързост и красота” на 21-метров плазмен телевизор). И дори чувството му за хумор няма да го спаси, щото една газирана напитка вече прави по-смешни реклами от неговите майтапи.

Изобщо, Homo Reklamiensa някакси започна бързо да се размножава и популацията му кара всичките ми налични червени кръвни телца да побеляват от страх, че скоро ще ни избута от върха на пирамидата, дето беше в учебника по биология (5 клас). Страх ме е и като влизам в банята на тъмно, че преди да цъкна лампата ще изскочи от някой ъгъл и кръвожадно ще ме попита защо имам пърхут и косми по тялото. Но най-ме е страх, че един ден ще издебне и децата ми и ще ги зарази - през телевизора, напук на –истките ми речи. Затова, не ми говорете. Проклетникът остава на гардероба.

хареса ми. И като се замисля е много вярно. Много пъти съм се питала какво ли им е на хората, които нямат средства за обикновени неща, като гледат толкова ядене по телевизията.